Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ДОБРИТЕ МОМИЧЕТА ИМАТ ДНЕВНИЦИ, ЛОШИТЕ - НЯМАТ ВРЕМЕ. АЗ ЛИ?! АЗ ПРОСТО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ЖИВОТ, КОЙТО ДА ЗАПОМНЯ, ДОРИ И ДА НЕ ОПИША.
Автор: bllondie Категория: Хоби
Прочетен: 29097 Постинги: 50 Коментари: 49
Постинги в блога
28.12.2016 18:05 - жжж
 Защото всичко около теб е..., не знам как да го опиша.
Мога да чуя смеха ти през две преки, което по принцип 
би ме подразнило, но заради теб забързвам крачката си, за да 
видя глупавата ти усмивка, докато крещиш името ми, като идиот.
Понякога, заклевам се, говориш без да си поемеш въздух, а 
в следващият момент - млъкваш... И се чудя какво, по дяволите,
се върти в тази твоя глава?! Влагаш толкова емоции в разни тъпотии,
например, докато разказваш как си си търсила ключовете в чантата,
десет минути, а те пък били в палтото ти, а аз седя и те слушам, като
облъчен... Времето с теб минава бързо и приятно, ако само вярвах
в тези глупости със сродните души, бих си помислил, че ти може би си
моята такава. 
Категория: Хоби
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.12.2016 18:06
07.09.2015 07:11 - ...
"- Толкова силно луда, че понякога мислех, че е заразно. Ще дойде, ще си метне чантата на някъде, ще ми се усмихне глупаво и пак ще ме накара да забравя кое е правилно, кое е грешно. Дори човек като мен, който винаги мисли преди да действа, би сгрешил заради нея. Нали ти казвам, заразна е нейната лудост!"
Категория: Хоби
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.09.2015 12:17
 Аз съм от хората, които се забелязват. Не знам дали заради яркото ми червило или винаги усмихнатото ми лице, а може би заради силният ми говор и още по-силен смях. Аз съм от онези, които или ги мразиш или обичаш, но никога не си безразличен. Не обичам да мълча, нито да страдам - това не е за мен. Аз обичам да се веселя, да правя глупости, да виждам усмивки, да чувам силна музика, да ходя на места, на които никога не съм била. Може да не ме одобряваш, но това няма значение, защото това съм аз... И за разлика от други, съм сто процента истинска. Оставам себе си. Със сълзите в очите ми днес, плащам смеха си утре. Всичко е честно. Всичко се връща. Всичко свършва, но остава спомена. Помни ме като добро или лошо момиче, помни ме като съдба или грешка. Или ме забрави, ако можеш. Не знам коя роля си избрал сега - на силният или на обърканият, но и двете не ти отиват. Нищо не ти отива, но ти го знаеш. Загуби, но не само мен, загуби себе си. Дано другата обича нищото, което е останало от теб.

image
Категория: Хоби
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.08.2015 14:14
18.08.2015 22:23 - Мисли 18.08.2015
Пия, но не е помага. Искам да плача, но нямам сълзи. Искам да викам, но кой ще чуе? Искам да кажа много неща, но няма смисъл. Искам да не гледам назад. Там няма нищо... Празнота, Тишина, Лъжа! Не страдам. Няма за какво. Дадох всичко, което имах - не беше достатъчно... Силна съм. Знам го! Не ме е страх. Обичам да обичам. Обичам да се влюбвам безпаметно - в хора, в дрехи, в песни, във филми... Повечето хора не разбират. И аз не разбирам хората - не знам защо постоянно лъжат.. Какво печелят? Не ме е страх да съм сама. Аз съм си достатъчна! Дори не чувствам болка. Усещам само тишина. Харесва ми. Обичам тишината, само тя е истинска... само в нея вярвам. Не ме съжалявай. Съжалявай себе си! Мен няма кой да ме лъже вече... и за разлика от теб, аз не лъжа себе си. А, ако някога ти липсвам - само ти си виновен. И ако решиш да звъннеш, за да чуеш гласа ми - НЕДЕЙ. И ако мислиш, че съм загубена, МОЛЯ ТЕ, НЕ МЕ НАМИРАЙ!image,
Категория: Хоби
Прочетен: 232 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 18.08.2015 22:50
22.09.2012 12:20 - Уморена
image




Два пъти ти повтарям, за да те науча,
сърцето ми врата е, а в теб е ключа
.
Прозорците с решетки са, не можеш да избягаш,
в ръцете ми бодлива тел и може да да пострадаш.

Откажи се, късно е да обяснявам,
любов отдавна аз не подарявам.
Като вещ ненужна, захвърлена в мрака,
това сърце само е и само тебе чака.

Разочарована от теб, от него и от всички други,
уморена от войни, лъжи и всякакви заблуди.
На земята падат и последните задръжки,
истинска жена съм, но държа се мъжки.




 Авторско :)
Категория: Поезия
Прочетен: 723 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 22.09.2012 12:39
Не вярвам в теб, в твоите думи,
не вярвам в нас и в нищо помежду ни.
Не искам да те чувам, да те виждам,
не искам да говорим, не искам дори да те обиждам.
Искам да си тръгнеш, както и дойде,
питаш ли ме ти за обич, ще чуеш само - "НЕ"
Защо ме гледаш, какво от мен желаеш,
и без тебе мога и ти добре го знаеш.
Молиш ми се, както аз на теб се молих,
молиш се, но какво ли аз не сторих.
Нямам сили, вече не,
до последно всички ги отне.
Рухва и последната надежда,
на силна се мъча да изглеждам.
Обръщам се и тръгвам аз смирена,
от друга нова, сигурно сменена.
Но назад не се обращам,
в миналото няма да се връщам.
Ще вървя гордо единствено напреде,
и друг ще среща по-добър от тебе!

Авторско

image
Категория: Поезия
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.09.2012 12:40
06.03.2012 20:04 - Леден замък
 Тя му вярваше, а той излга.
И в нощта, видя го с друга.
Две сълзи отрониха се бавно,
но не трогнаха сърцето хладно.
Спомените през ума минаваха,
да забрави тя, не позволяваха.
Но волята е силна като камък,
и тя затвори се в леден замък.

Не вярва тя на никой вече,
a онази нощ остави надалече.
Безразлично й блестят очите,
и забрани що са те сълзите.
Спомените тя намрази,  а
миналото го погази.
А, сърцето заменено с камък,
придобивка e към новият й замък!

Авторско :)

image




 
Категория: Поезия
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 06.03.2012 20:06
Търсене

За този блог
Автор: bllondie
Категория: Хоби
Прочетен: 29097
Постинги: 50
Коментари: 49
Гласове: 75
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031