Ще чуваш моят смях, когато тишината между вас настъпи.
Ще са ти смешни даже и шегичките ми тъпи...
Ще разбереш, че щастие с пари не може да се купи! 
Ще се мразиш всеки път, когато тя ти каже "скъпи".
Бяхме двама с теб, бяхме силни много пъти..
 
Ще изтрия всичките следи, които ти остави.
Ще си мислиш, че ме мразиш, а аз, че ме забрави...
Ще се сещаме един за друг рядко, предимно, когато сме пияни.
Ще се връщаме отново там... там, където няма рани.

Всичко ще премине - часовник време ще отмери,
ще си въобразим, че вървим напред, а същност ще сме спрели.
На нея дал си ти хълката златна, с камъчета бели.
Била ти половинка, а някога си мислех, че сме цели...
Сръвнявала се с мене чух, не може тя с мене да се мери!

Бяхме двама с теб, бяхме силни много пъти...

Пия, но не е помага. Искам да плача, но нямам сълзи. Искам да викам, но кой ще чуе? Искам да кажа много неща, но няма смисъл. Искам да не гледам назад. Там няма нищо... Празнота, Тишина, Лъжа! Не страдам. Няма за какво. Дадох всичко, което имах - не беше достатъчно... Силна съм. Знам го! Не ме е страх. Обичам да обичам. Обичам да се влюбвам безпаметно - в хора, в дрехи, в песни, във филми... Повечето хора не разбират. И аз не разбирам хората - не знам защо постоянно лъжат.. Какво печелят? Не ме е страх да съм сама. Аз съм си достатъчна! Дори не чувствам болка. Усещам само тишина. Харесва ми. Обичам тишината, само тя е истинска... само в нея вярвам. Не ме съжалявай. Съжалявай себе си! Мен няма кой да ме лъже вече... и за разлика от теб, аз не лъжа себе си. А, ако някога ти липсвам - само ти си виновен. И ако решиш да звъннеш, за да чуеш гласа ми - НЕДЕЙ. И ако мислиш, че съм загубена, МОЛЯ ТЕ, НЕ МЕ НАМИРАЙ!,

Два пъти ти повтарям, за да те науча,
сърцето ми врата е, а в теб е ключа.
Прозорците с решетки са, не можеш да избягаш,
в ръцете ми бодлива тел и може да да пострадаш.

Откажи се, късно е да обяснявам,
любов отдавна аз не подарявам.
Като вещ ненужна, захвърлена в мрака,
това сърце само е и само тебе чака.

Разочарована от теб, от него и от всички други,
уморена от войни, лъжи и всякакви заблуди.
На земята падат и последните задръжки,
истинска жена съм, но държа се мъжки.




 Авторско :)

Не вярвам в теб, в твоите думи,
не вярвам в нас и в нищо помежду ни.
Не искам да те чувам, да те виждам,
не искам да говорим, не искам дори да те обиждам.
Искам да си тръгнеш, както и дойде,
питаш ли ме ти за обич, ще чуеш само - "НЕ"
Защо ме гледаш, какво от мен желаеш,
и без тебе мога и ти добре го знаеш.
Молиш ми се, както аз на теб се молих,
молиш се, но какво ли аз не сторих.
Нямам сили, вече не,
до последно всички ги отне.
Рухва и последната надежда,
на силна се мъча да изглеждам.
Обръщам се и тръгвам аз смирена,
от друга нова, сигурно сменена.
Но назад не се обращам,
в миналото няма да се връщам.
Ще вървя гордо единствено напреде,
и друг ще среща по-добър от тебе!

Авторско

 Тя му вярваше, а той излга.
И в нощта, видя го с друга.
Две сълзи отрониха се бавно,
но не трогнаха сърцето хладно.
Спомените през ума минаваха,
да забрави тя, не позволяваха.
Но волята е силна като камък,
и тя затвори се в леден замък.

Не вярва тя на никой вече,
a онази нощ остави надалече.
Безразлично й блестят очите,
и забрани що са те сълзите.
Спомените тя намрази,  а
миналото го погази.
А, сърцето заменено с камък,
придобивка e към новият й замък!

Авторско :)